Част 1 - заминаването
Корабът беше внушителен.
- Всичко е готово. Ето ти и билетът. О, Джим, колко ми е мъчно, че заминаваш.
- Не се притеснявай мамо, Най-вероятно началото на следващото лято ще си дойда.
- Оставила съм ти малък подарък, но го отвори чак след като пристигнеш в Академията.
Джим се озърна наоколо. Видя много хора на пристанището и по-голямата част беше за Академията. Дуелни дискове се разглеждаха. Имаше последни преглеждания на картите. Разплакани малки дечица изпращаха по-големите си братя и сестри. Джим беше на 13 и не беше свикнал да плаче.
- Е, довиждане. Дано се видим скоро - каза кратко той и тръгна към кораба.
Двама служители му провериха билета и той се качи на кораба.
След десетина минути се чу свирка и грамадното тяло потегли.
Джим се обърна и видя малка точица в далечината, която беше майка му, да му маха. Момчето махна в отговор, обърна се и тръгна към централната част на кораба. Така поне щеше да намали носталгията по познатия за него свят, който никога не беше напускал.
- Здравей, и ти ли си за първа година в Академията - попита едно чернокосо момче
- Да - отговори Джим - тръгнал съм да си намеря каютата
- И аз, казвам се Лонгър между другото, ще плаваме три дена доколкото чух, но стига съм говорил - да намерим каютите. Аз съм 214, а ти?
- 213, значи втория етаж.
Двете момчета намериха каютите си, разбраха се след 15 минути да се срещнат да разгледат кораба и всеки влезна в стаята си.
Каютата на Джим беше еднаква на всички останали - две прозорчета, картина изобразяваща някое чудовище (на Джим беше Rainbow Dragon), тясно легло с телевизор на стената срещу него, гардероб и малка квадратна масичка срещу него. Под масата имаше кошче за боклук.
Джим сложи куфара си на пода на гардероба, извади пижамата си и я метна на леглото. Отиде до единия от прозорците и погледна навън - докъдето му стигаше погледът беше океанът. Обърна се и забеляза нещо на масата. Приближи се и видя, че това са рекламни листовки, метна ги в кошчето, защото той беше бедно момче. Майка му едва беше събрала пари да плати обучението в Академията и беше гладувала за да му даде достатъчно пари, ако му потрябват в Академията.
Просна се в леглото и се зачуди какъв подарък му беше сложила в куфара майка му. Обаче знаеше, че не трябва да проверява докато не стигне в Академията. Много често съветите на майка му бяха полезни и той се беше научил да ги спазва.
След малко чу почукване на вратата, отвори я и видя засмяния Лонгър. Заключи и двамата тръгнаха към централната палуба на кораба. Пътят беше през един сумрачен коридор и когато излезна на открито очите му се заслепиха. Когата пак се фокусира, Джим остана поразен от видяното. За първи път виждаше толкова дуели наведнъж, вепреки, че миналото лято присъстваше като зрител на регионалното в един от големите градове на страната, която преди един час беше напуснал.
Виждаше как се активират Trap Holes, как Heavy Storm унищожават спелове и трапове, даже как едно момче загуби с нанесена му 8800 щета.
-Яко, а - извика доволен Лонгър все едно той беше boost-нал атаката на онова чудовище на 8800 - айде да намерим някои дуел, който току що започва и да гледаме.
-Ъъъ, естествено.
Скоро си намериха един дуел - и двата дуелисти играеха с D.D тестета.
Така минаха и вторият и третият ден от пътешествието. Джими мислеше, че няма по-интересно нещо от кораба и заниманията в него, но се лъжеше...
Прозвуча свирката от първия ден. Тя възвестяваше, че всички трябва да излезнат с куфарите си на главната палуба.
Така и сториха. Няколко служители се заеха да съберат всички дуелисти, които бяха за първа година в Академията заедно и най-близо до изходния мост.
Едно ниска жена, която държеше микрофон обяви:
След този залив за първи път в живота си ще видите Академията.
И наистина, гледката изпълни очите на Джим и на другите 13-годишни хлапета. Всички те гледаха ококорени и със зинали усти:
Грамадна, модерна бяла сграда беше построена на величествен хълм, в чието подножие се намираше площадка за бързи дуели, до площадката имаше два стадиона за турнири, а до стадионите огромна статуя от мрамор изобразяваща Five-Headed Dragon...
Това е Част Първа, моля коментирайте, ако ви харесва ще направя и следваща част, също бих искал да чуя кои аспекти на разказа да подобря
Линк към част 2
Последната промяна е направена от Nedvedd на Пет Юли 02, 2010 12:31 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Твоя профил 
Социални
Лични съобщения
Други
