Линк към част 2
Джим влезе отново във временната си стая и се запъти към куфари си. Чустваше се изпълнен с напрежение и очакване. Отвори куфара и зарови в нея, скоро напипа правоъгълна кутийка, за която беше сигурен, че не беше пъхвал вътре. Извади я и видя, че е черна на цвят. Вече беше почти сигурен какво имаше вътре и напрежението отстъпи място на гордост и благодарност към майка му. Отвори кутииката и вътре, пъхната в луксозен протектор лежеше Stardust Road. Картата изглеждаше просто съвършенно, ъглите си бяха остри, нямаше изтъркани места. Това беше най-голямото съкровище, което семейството имаше. Баща му беше оставил картата и след това беше отишъл на работа и оттогава не се беше връщал, никой не знаеше какво е станало с него. Това се случи, когато Джим беше на три и почти нямаше спомени от тази си възраст, но за сметка на това помнеше картата. Майка му я държеше прибрана на сигурно място. Момчето я беше виждало само два пъти, първия път, когато направи първото си тесте и втория път, когато навърши 10 години и майка му я показа и каза, че един ден, когато Джим заслужи картата, Starlight Road ще бъде негова.
Джими взе новата си карта в ръце и я разгледа внимателно, мислейки дали да я остави до утрешния ден в кутията или да я пъхне в тестето си. Реши да я остави там, където я беше намерил 5 минути по-рано и утре сутринта да помисли за коя карта да я замени в тестето си.
След като затвори куфара, Джим излезна от стаята си и след 10 минути беше в залата за хранене, намери масата, на която беше седнал Лонгър и се настани до него. Новият му приятел вече беше преполовил яденето си, когато Джим стана да си вземе от блок-масата.
Вечерта повечето от първокласниците се събраха в коридора пред стаите за гости и започнаха да си разказват истории за дуели, които са изиграли.
Времето мина бързо и част от децата решиха да си легнат по-рано за да са бодри за важния утрешен ден, когато щяха да разберат новия си дорм. Джим и Лонгър бяха сред тях...
Линк към част 4
Част 3 - подаръкът
Джим влезе отново във временната си стая и се запъти към куфари си. Чустваше се изпълнен с напрежение и очакване. Отвори куфара и зарови в нея, скоро напипа правоъгълна кутийка, за която беше сигурен, че не беше пъхвал вътре. Извади я и видя, че е черна на цвят. Вече беше почти сигурен какво имаше вътре и напрежението отстъпи място на гордост и благодарност към майка му. Отвори кутииката и вътре, пъхната в луксозен протектор лежеше Stardust Road. Картата изглеждаше просто съвършенно, ъглите си бяха остри, нямаше изтъркани места. Това беше най-голямото съкровище, което семейството имаше. Баща му беше оставил картата и след това беше отишъл на работа и оттогава не се беше връщал, никой не знаеше какво е станало с него. Това се случи, когато Джим беше на три и почти нямаше спомени от тази си възраст, но за сметка на това помнеше картата. Майка му я държеше прибрана на сигурно място. Момчето я беше виждало само два пъти, първия път, когато направи първото си тесте и втория път, когато навърши 10 години и майка му я показа и каза, че един ден, когато Джим заслужи картата, Starlight Road ще бъде негова.
Джими взе новата си карта в ръце и я разгледа внимателно, мислейки дали да я остави до утрешния ден в кутията или да я пъхне в тестето си. Реши да я остави там, където я беше намерил 5 минути по-рано и утре сутринта да помисли за коя карта да я замени в тестето си.
След като затвори куфара, Джим излезна от стаята си и след 10 минути беше в залата за хранене, намери масата, на която беше седнал Лонгър и се настани до него. Новият му приятел вече беше преполовил яденето си, когато Джим стана да си вземе от блок-масата.
Вечерта повечето от първокласниците се събраха в коридора пред стаите за гости и започнаха да си разказват истории за дуели, които са изиграли.
Времето мина бързо и част от децата решиха да си легнат по-рано за да са бодри за важния утрешен ден, когато щяха да разберат новия си дорм. Джим и Лонгър бяха сред тях...
Линк към част 4
Последната промяна е направена от Nedvedd на Вто Юни 29, 2010 7:49 am; мнението е било променяно общо 4 пъти