Блус
Блусът е вокална и инструментална музикална форма и музикален жанр, възникнал на основата на спиричуълите и африканската народна музика на негрите, живеещи предимно в Дълбокия юг. Текстовете са изградени от прости рими и балади.
Блусът е основан на блус форми, но притежава и други характеристики
като специфичните текстове, бас линията и инструментите. Блусът оказва
силно влияние върху развитието на по-късната западна популярна музика, като става основа на жанрове като джаз, рок, хип-хоп и други.
Блусът може да се раздели на няколко поджанра вариращи между кънтри
и градски блус, които са повече или по-малко популярни през различни
периоди на 20-ти век. Най-известни са делта блус, Пидмонт блус, джъмп блуса и чикагския блус. По време на Втората Световна Война
започва прехода от акустичен към електрически блус и все по-силното
откриване на блуса към по-широка публика. През 60-те и 70-те се появява
хибридна форма наречена блус рок.
Етимология:
Фразата "the blues" (блус) идва от израза the blue devils (буквално сините дяволи), който означава духове на тъга и депресия. Едно от най-ранните срещания на фразата е в едноактния фарс на Джордж Колман "Blue Devils" (1798). По-късно през 19-ти век фразата се използва като евфемизъм за делириум тременс и полиция и може често да се прочете в писмата на войниците, участвали в гражданската война по това време.
Употребата за първи път на тази фраза в музиката не се знае със сигурност, но за рождена дата се счита 1912 година, когато песента на Харт Уанд "Далас Блус" става първата блусова композиция със запазени права. [1][2] В текстове на песни думата блус се използва за да опише чувство на тъга, меланхолия и депресия[3
Текстове:
Текстовете на ранните блус стихове често съдържат една фраза
повторена четири пъти, като в началото на 20-ти век тази структура
става стандартна - тъй наречения ААВ модел, състоящ се от фраза пята
през първите четири такта, повтаря се през следващите четири и следва
по-дълга фраза в последните тактове. Две от първите издадени блус песни
"Dallas Blues" (1912) и "St. Louis Blues" (1914) са 12-тактови с ААВ структура. Уилям Хенди
пише, че е възприел този подход, за да избегне монотонността на фрази
повтаряни три пъти. Текстовете често са изпяти по начин наподобяващ
ритмичния говор. Ранния блус често приема формата на тъжна история -
певеца или певицата разказва за "личните си неволи в свят от жестока
действителност: загубена любов, жестокостта на полицията,
подтисничеството на белите и тежките времена".
Често се пее за проблемите на афро-американското общество. Например Слепия Лемон Джеферсън разказва за голямото наводнение в Мисисипи през 1927г в своята "Rising High Water Blues" (1927):
"Backwater rising, Southern peoples can't make no timeI said, backwater rising, Southern peoples can't make no timeAnd I can't get no hearing from that Memphis girl of mine."
Въпреки че се асоциират предимно с мизерия и подтисничество, текстовете са понякога хумористични и мръсни:
"Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,It may be sending you baby, but it's worrying the hell out of me."
От "Rebecca" на Големия Джо Търнър
Хокъм блусът обединява комедийните текстове с весело, фарсово изпълнение. Песента на Tampa Red "Tight like that" (1928)
е остроумна игра на думи с двойното значение на "tight" (здраво,
стегнато; може да се използва за жена). В следвоенния блус текстовете
стават по-прости, като се фокусират почти изцяло върху личните неволи и
сексуални притеснения. Много от темите често срещани в блуса преди
войната като например икономическата депресия, обработването на земята,
дяволи, хазард, магия, наводнения и суши са почти изоставени след
войната.
Авторът Ед Моралес твърди, че митологията на йоруба играе важна роля в изграждането на блуса в ранните му години. Той се позовава на "Cross Road Blues" на Робърт Джонсън и твърди, че тя е "скрита препратка към Ешу - ориша (бог) на кръстопътя". Независимо от това влиянието на Християнството е много по-очевидно. Много от семейните блусмени като Чарли Патън и Скип Джеймс имат по няколко религиозни песни или спиричуъли в репертоарите си. Преподобния Гари Дейвис и Слепия Уили Джонсън са пример за артисти често категоризирани като блусмени заради музиката си, веъпреки че текстовете им са в стила спиричуъл.
История:
Първата издадена блус песен е "Dallas Blues" на Харт Уанд (1912); по-късно същата година излиза и "Memphis Blues" на Уили Хенди. Първия запис осъществен от афро-американец е интерпретацията на Мами Смит на "Crazy Blues" (оригинала е на Пери Брадфорд). Все пак корените на блуса датират от няколко десетилетия по-рано, някъде около 1890г.
Те са много слабо документирана поради расовата дискриминация в
американското общество, включително и академичните среди и поради
ниската грамотност на селската афро-американска общност по това време.
Хрониките започват да говорят за блус в южен Тексас и Дълбокия юг в зората на 20-ти век. В частност Чарлс Пийбоди споменава за блус музика в Кларксдейл, Мисисипи, а Гейт Томас съобщава за подобни песни в южен Тексас около 1901-02г. Тези наблюдения съвпадат повече или по-малко със спомените на Дели Рол Мортън, който заявява, че чул блус за първи път в Ню Орлиънс през 1902г; Ма Райни - също, в Мисури същата година; през следващата година в Тътвилър, Мисисипи е първия сблъсък на Уили Хенди с тази музика.
Първото сериозно проучване в тази област е на Хауърд Одъм, който публикува голяма антология от народни песни от окръзите Лафайет, Мисисипи и Нютън, Джорджия между 1905 и 1908. Първите записи не са с търговска цел и се наричат прото блус. Те са направени от Пол Оливър
в Одъм в началото на 20-ти век за изследователски цели. Всички те са
изгубени. Други записи, които са запазени са направени през 1924г, от Лорънс Гелет. От по-късно датират записите на Робърт Гордън, който става председател на Архива на американските народни песни в Библиотеката на Конгреса. След това Библиотеката е поета от Джон Ломакс.
През 30-те заедно със сина си Алан, Ломакс записва много блусове с
нетърговска цел, с които показват голямото разнообразие от прото блус
стилове, като например полските викачи и викачите. Има блус запис и от преди 20-те на артисти като Лед Бели и Хнери Томас,
като и двамата свирят хармоничен блус. Всички теи записи свидетелстват
за съществуването на много и различни структури от 12-, 8- и
16-тактовите.
Социалните и икономическите фактори за възникването на блуса не са
напълно известни. Едни от първите прояви на блуса, често са отнасяни
към периода на Акта за еманципацията от 1863, между 1870 и 1900 - период, в който силно са застъпени идеите на аболиционизъма
и по-късно при обособяването на места, където "черните" се събират да
слушат музика, да танцуват и залагат след работа (т. нар. juke joint).
Този период съвпада с преминаването от робство към (повече или
по-малко) наемен труд, по-малка земеделска продукция и разрастването на
железопътната мрежа в южните щати. Има учени, които обясняват
развитието на блуса в началото на 20-ти век с изместване на фокуса от
груповите изяви към индивидуалния стил. Аргументират се с това, че
развитието на блуса се асоциира с придобитата свобода. Според Лорънс
Ливайн "има пряка връзка между националната идеология на подчертаване
на индивидуалността, популярността на учението на Букър Вашингтон
и възхода на блуса". Според Ливайн "психологически, социално и
икономически афро-американците са се приспособили по начин, който е бил
невъзможен по време на робството и не е изненадващо, че светската им
музика отразява това, както в по-малка степен и религиозната".
Малко са общите характеристики за цялата блус музика, тъй като жанра
се оформя чрез особеностите на индивидуалното изпълнение. Въпреки това
има някои характерни черти, оформили се много преди появата на
съвременния блус. Текстовете в стил "въпроси и отговори" са типична
форма на ранна блус музика; те са "функционален израз... оформен без
акомпанимент или съзвучие и необвързан от формалността на някоя
конкретна музикална структура". Форма на този ранен блус са песните на
викачите и полските викачи, които в последствие прерастват в "прости солови песни, наситени с емоционално съдържание".
Блусът се развива от акапелни вокали изпълнения на роби от Западна Африка (в днешно време Мали, Сенегал, Гамбия и Гана)
в изключително разнообразни стилове и поджанрове с регионални вариации
в различните части на САЩ. Въпреки че блусът, такъв какъвто го
познаваме, може да бъде наблюдаван в европейска хармонична
структура, а също така и в африканската форма на "въпроси и отговори",
трансформирани чрез взаймодействи на глас и китара, самата блус форма
почти не прилича на мелодичния стил характерен за гриотите
в Западна Африка. Никоя конкретна музикална форма не може да бъде
определена като единствен предшественик на блуса. Въпреки това много от
елементите му, като например формата "ъпроси и отговори" и блус нотите,
могат да бъдат видени в африканската музика. Блус нотите имат африкански произход засвидетелстван от английския композитор Самуел Колридж-Тейлър в неговата "Черна любовна песен" от "Африканска сюита за пиано" (1898),
която съдържа блус акорди. Дидли боуът (домашно направен еднострунен
инструмент в някои части на американския юг в началото на 20-ти век) и банджото
са развити форми на африкански инструменти, които може би са помогнали
при преминаването от ранната африканска техника към ранните блус
инструментали. Банджото изглежда е донесено от занадноафриканската
музика. То много наподобява инструменти, които гриотите наричали халам или аконтинг.
Все пак, когато през 20-те години започват записите на блус употребата
на банджото е силно ограничена и то се използва от единици като Чарли Джаксън и Гус Кенън.
Блус музиката възприема и елементи от танцово-музикални
представления и спиричуълите, включително инструменталния и хармоничния
акомпанимент. Стилът е и близо до рагтайма, който набира сили по същото време, въпреки че блусът запазва повече "оригиналните мелодични модели на африканската музика".
Музикалните форми и стилове известни днес като "блус" или модерна "кънтри
музика" възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през
19-ти век. Блус и кънтри записи могат да се намерят още от 20-те
години, когато звукозаписната индустрия създава и развива маркетингови
категории наречени "расова музика" и "народна музика" с цел да продават
музика съответно от черни на черни и от бели на бели. По това време
няма голямо различие между блус и кънтри освен етническата
принадлежност на изпълнителите, а понякога и това липсва. Въпреки че
сега музиколозите дефинират "блус" в границите на определени музикални
структури, акорди и текстове произлизащи от Западна Африка,
първоначалната публика възприема музиката в много по-общ (неконкретен)
вид - това е музиката на селския юг и по-точно на делтата на Мисисипи.
Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар и мислят за
себе си по-скоро като за музиканти-скиталци (т.нар songster),
отколкото за блус музиканти. Схващането за "блус" като отделен жанр се
появява по време на миграцията от селските райони към градовете през
20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната
индустрия. "Блус" става дума, с която се означава запис предназначен за
продажба на черни.
Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на спиричуъла датира много по-отдавана от този на блуса - някъде около средата на 18-ти век, в периода на християнизацията на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на Исак Уатс,
които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си
дефиниция под формата на определени прогресии той се определял като
светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните
селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал
даден изпълнител се считало за различно неправилно да изпълняваш тази
подла мзуика - блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били
разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и
сонгстъри. Въпреки това по това време започнали записите на черната
селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради
сходните им техники: "въпроси и отговори", блус ноти, слайд китара и
др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми
свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от
светския си опонент блуса.
Известни Испълнители:
Известни български изпълнители са Георги Минчев, Васко Кръпката и Подуене блус бенд, Буги Барабата, 5XL, Guitar Nick & Blue Al, Blues Traffic.
Едни от най-емблематичните фигури в съвременния блус са Джон Лий Хукър, Би Би Кинг, Мъди Уотърс, Уили Диксън, Сон Хаус, Албърт Кинг, Джони Уинтър, Стиви Рей Вон, Гери Мур, Ерик Клептън. Може да се каже че блусът е един от най-предпочитаните стилове през 20 век.
Блусът е вокална и инструментална музикална форма и музикален жанр, възникнал на основата на спиричуълите и африканската народна музика на негрите, живеещи предимно в Дълбокия юг. Текстовете са изградени от прости рими и балади.
Блусът е основан на блус форми, но притежава и други характеристики
като специфичните текстове, бас линията и инструментите. Блусът оказва
силно влияние върху развитието на по-късната западна популярна музика, като става основа на жанрове като джаз, рок, хип-хоп и други.
Блусът може да се раздели на няколко поджанра вариращи между кънтри
и градски блус, които са повече или по-малко популярни през различни
периоди на 20-ти век. Най-известни са делта блус, Пидмонт блус, джъмп блуса и чикагския блус. По време на Втората Световна Война
започва прехода от акустичен към електрически блус и все по-силното
откриване на блуса към по-широка публика. През 60-те и 70-те се появява
хибридна форма наречена блус рок.
Етимология:
Фразата "the blues" (блус) идва от израза the blue devils (буквално сините дяволи), който означава духове на тъга и депресия. Едно от най-ранните срещания на фразата е в едноактния фарс на Джордж Колман "Blue Devils" (1798). По-късно през 19-ти век фразата се използва като евфемизъм за делириум тременс и полиция и може често да се прочете в писмата на войниците, участвали в гражданската война по това време.
Употребата за първи път на тази фраза в музиката не се знае със сигурност, но за рождена дата се счита 1912 година, когато песента на Харт Уанд "Далас Блус" става първата блусова композиция със запазени права. [1][2] В текстове на песни думата блус се използва за да опише чувство на тъга, меланхолия и депресия[3
Текстове:
Текстовете на ранните блус стихове често съдържат една фраза
повторена четири пъти, като в началото на 20-ти век тази структура
става стандартна - тъй наречения ААВ модел, състоящ се от фраза пята
през първите четири такта, повтаря се през следващите четири и следва
по-дълга фраза в последните тактове. Две от първите издадени блус песни
"Dallas Blues" (1912) и "St. Louis Blues" (1914) са 12-тактови с ААВ структура. Уилям Хенди
пише, че е възприел този подход, за да избегне монотонността на фрази
повтаряни три пъти. Текстовете често са изпяти по начин наподобяващ
ритмичния говор. Ранния блус често приема формата на тъжна история -
певеца или певицата разказва за "личните си неволи в свят от жестока
действителност: загубена любов, жестокостта на полицията,
подтисничеството на белите и тежките времена".
Често се пее за проблемите на афро-американското общество. Например Слепия Лемон Джеферсън разказва за голямото наводнение в Мисисипи през 1927г в своята "Rising High Water Blues" (1927):
"Backwater rising, Southern peoples can't make no timeI said, backwater rising, Southern peoples can't make no timeAnd I can't get no hearing from that Memphis girl of mine."
Въпреки че се асоциират предимно с мизерия и подтисничество, текстовете са понякога хумористични и мръсни:
"Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,Rebecca, Rebecca, get your big legs off of me,It may be sending you baby, but it's worrying the hell out of me."
От "Rebecca" на Големия Джо Търнър
Хокъм блусът обединява комедийните текстове с весело, фарсово изпълнение. Песента на Tampa Red "Tight like that" (1928)
е остроумна игра на думи с двойното значение на "tight" (здраво,
стегнато; може да се използва за жена). В следвоенния блус текстовете
стават по-прости, като се фокусират почти изцяло върху личните неволи и
сексуални притеснения. Много от темите често срещани в блуса преди
войната като например икономическата депресия, обработването на земята,
дяволи, хазард, магия, наводнения и суши са почти изоставени след
войната.
Авторът Ед Моралес твърди, че митологията на йоруба играе важна роля в изграждането на блуса в ранните му години. Той се позовава на "Cross Road Blues" на Робърт Джонсън и твърди, че тя е "скрита препратка към Ешу - ориша (бог) на кръстопътя". Независимо от това влиянието на Християнството е много по-очевидно. Много от семейните блусмени като Чарли Патън и Скип Джеймс имат по няколко религиозни песни или спиричуъли в репертоарите си. Преподобния Гари Дейвис и Слепия Уили Джонсън са пример за артисти често категоризирани като блусмени заради музиката си, веъпреки че текстовете им са в стила спиричуъл.
История:
Първата издадена блус песен е "Dallas Blues" на Харт Уанд (1912); по-късно същата година излиза и "Memphis Blues" на Уили Хенди. Първия запис осъществен от афро-американец е интерпретацията на Мами Смит на "Crazy Blues" (оригинала е на Пери Брадфорд). Все пак корените на блуса датират от няколко десетилетия по-рано, някъде около 1890г.
Те са много слабо документирана поради расовата дискриминация в
американското общество, включително и академичните среди и поради
ниската грамотност на селската афро-американска общност по това време.
Хрониките започват да говорят за блус в южен Тексас и Дълбокия юг в зората на 20-ти век. В частност Чарлс Пийбоди споменава за блус музика в Кларксдейл, Мисисипи, а Гейт Томас съобщава за подобни песни в южен Тексас около 1901-02г. Тези наблюдения съвпадат повече или по-малко със спомените на Дели Рол Мортън, който заявява, че чул блус за първи път в Ню Орлиънс през 1902г; Ма Райни - също, в Мисури същата година; през следващата година в Тътвилър, Мисисипи е първия сблъсък на Уили Хенди с тази музика.
Първото сериозно проучване в тази област е на Хауърд Одъм, който публикува голяма антология от народни песни от окръзите Лафайет, Мисисипи и Нютън, Джорджия между 1905 и 1908. Първите записи не са с търговска цел и се наричат прото блус. Те са направени от Пол Оливър
в Одъм в началото на 20-ти век за изследователски цели. Всички те са
изгубени. Други записи, които са запазени са направени през 1924г, от Лорънс Гелет. От по-късно датират записите на Робърт Гордън, който става председател на Архива на американските народни песни в Библиотеката на Конгреса. След това Библиотеката е поета от Джон Ломакс.
През 30-те заедно със сина си Алан, Ломакс записва много блусове с
нетърговска цел, с които показват голямото разнообразие от прото блус
стилове, като например полските викачи и викачите. Има блус запис и от преди 20-те на артисти като Лед Бели и Хнери Томас,
като и двамата свирят хармоничен блус. Всички теи записи свидетелстват
за съществуването на много и различни структури от 12-, 8- и
16-тактовите.
Социалните и икономическите фактори за възникването на блуса не са
напълно известни. Едни от първите прояви на блуса, често са отнасяни
към периода на Акта за еманципацията от 1863, между 1870 и 1900 - период, в който силно са застъпени идеите на аболиционизъма
и по-късно при обособяването на места, където "черните" се събират да
слушат музика, да танцуват и залагат след работа (т. нар. juke joint).
Този период съвпада с преминаването от робство към (повече или
по-малко) наемен труд, по-малка земеделска продукция и разрастването на
железопътната мрежа в южните щати. Има учени, които обясняват
развитието на блуса в началото на 20-ти век с изместване на фокуса от
груповите изяви към индивидуалния стил. Аргументират се с това, че
развитието на блуса се асоциира с придобитата свобода. Според Лорънс
Ливайн "има пряка връзка между националната идеология на подчертаване
на индивидуалността, популярността на учението на Букър Вашингтон
и възхода на блуса". Според Ливайн "психологически, социално и
икономически афро-американците са се приспособили по начин, който е бил
невъзможен по време на робството и не е изненадващо, че светската им
музика отразява това, както в по-малка степен и религиозната".
Малко са общите характеристики за цялата блус музика, тъй като жанра
се оформя чрез особеностите на индивидуалното изпълнение. Въпреки това
има някои характерни черти, оформили се много преди появата на
съвременния блус. Текстовете в стил "въпроси и отговори" са типична
форма на ранна блус музика; те са "функционален израз... оформен без
акомпанимент или съзвучие и необвързан от формалността на някоя
конкретна музикална структура". Форма на този ранен блус са песните на
викачите и полските викачи, които в последствие прерастват в "прости солови песни, наситени с емоционално съдържание".
Блусът се развива от акапелни вокали изпълнения на роби от Западна Африка (в днешно време Мали, Сенегал, Гамбия и Гана)
в изключително разнообразни стилове и поджанрове с регионални вариации
в различните части на САЩ. Въпреки че блусът, такъв какъвто го
познаваме, може да бъде наблюдаван в европейска хармонична
структура, а също така и в африканската форма на "въпроси и отговори",
трансформирани чрез взаймодействи на глас и китара, самата блус форма
почти не прилича на мелодичния стил характерен за гриотите
в Западна Африка. Никоя конкретна музикална форма не може да бъде
определена като единствен предшественик на блуса. Въпреки това много от
елементите му, като например формата "ъпроси и отговори" и блус нотите,
могат да бъдат видени в африканската музика. Блус нотите имат африкански произход засвидетелстван от английския композитор Самуел Колридж-Тейлър в неговата "Черна любовна песен" от "Африканска сюита за пиано" (1898),
която съдържа блус акорди. Дидли боуът (домашно направен еднострунен
инструмент в някои части на американския юг в началото на 20-ти век) и банджото
са развити форми на африкански инструменти, които може би са помогнали
при преминаването от ранната африканска техника към ранните блус
инструментали. Банджото изглежда е донесено от занадноафриканската
музика. То много наподобява инструменти, които гриотите наричали халам или аконтинг.
Все пак, когато през 20-те години започват записите на блус употребата
на банджото е силно ограничена и то се използва от единици като Чарли Джаксън и Гус Кенън.
Блус музиката възприема и елементи от танцово-музикални
представления и спиричуълите, включително инструменталния и хармоничния
акомпанимент. Стилът е и близо до рагтайма, който набира сили по същото време, въпреки че блусът запазва повече "оригиналните мелодични модели на африканската музика".
Музикалните форми и стилове известни днес като "блус" или модерна "кънтри
музика" възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през
19-ти век. Блус и кънтри записи могат да се намерят още от 20-те
години, когато звукозаписната индустрия създава и развива маркетингови
категории наречени "расова музика" и "народна музика" с цел да продават
музика съответно от черни на черни и от бели на бели. По това време
няма голямо различие между блус и кънтри освен етническата
принадлежност на изпълнителите, а понякога и това липсва. Въпреки че
сега музиколозите дефинират "блус" в границите на определени музикални
структури, акорди и текстове произлизащи от Западна Африка,
първоначалната публика възприема музиката в много по-общ (неконкретен)
вид - това е музиката на селския юг и по-точно на делтата на Мисисипи.
Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар и мислят за
себе си по-скоро като за музиканти-скиталци (т.нар songster),
отколкото за блус музиканти. Схващането за "блус" като отделен жанр се
появява по време на миграцията от селските райони към градовете през
20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната
индустрия. "Блус" става дума, с която се означава запис предназначен за
продажба на черни.
Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на спиричуъла датира много по-отдавана от този на блуса - някъде около средата на 18-ти век, в периода на християнизацията на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на Исак Уатс,
които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си
дефиниция под формата на определени прогресии той се определял като
светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните
селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал
даден изпълнител се считало за различно неправилно да изпълняваш тази
подла мзуика - блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били
разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и
сонгстъри. Въпреки това по това време започнали записите на черната
селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради
сходните им техники: "въпроси и отговори", блус ноти, слайд китара и
др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми
свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от
светския си опонент блуса.
Известни Испълнители:
Известни български изпълнители са Георги Минчев, Васко Кръпката и Подуене блус бенд, Буги Барабата, 5XL, Guitar Nick & Blue Al, Blues Traffic.
Едни от най-емблематичните фигури в съвременния блус са Джон Лий Хукър, Би Би Кинг, Мъди Уотърс, Уили Диксън, Сон Хаус, Албърт Кинг, Джони Уинтър, Стиви Рей Вон, Гери Мур, Ерик Клептън. Може да се каже че блусът е един от най-предпочитаните стилове през 20 век.
Твоя профил 
Социални
Лични съобщения
Други
