Линк към част 4
Предната вечер, след дуелите момчетата бяха заведени до часта на Академията, която беше за членовете на Дорм "Юги Муто". Разпределиха се в три стаи по четирима, като в стаята на Джим беше Лонгър, Джон и Еди, едно необичайно високо момче.
Сутринта на първия учебен ден, Джим стана трудно. Това се дължеше на енергията, която беше изразходвал предния ден. Все пак събра сили, надигна се и отиде да се преоблече, измие и приготви за закуска. Другите му съквартиранти също станаха и са оправиха.
Джим, Лонгър и Джон, който се движеше вече с тях от миналия ден, когато момчетата си бяха дали взаимната подкрепа на дуелите.
Часовете трябваше да почнат в 9 часа, но никой от Дорма им нямаше идеята къде трябва да отидат или какво ще имат като първи предмет. В 9 без 10, дойде до масата на първокласниците от Дорм "Юги Муто" - жената завела ги до статуята на Five-headed Dragon. Чак сега Джим забеляза извезаното на униформата й С. Уилиямс. Госпожа Уилиямс каза, че е дошла да даде програмата им за предстоящата година и подаде на всеки един малка книжка. След това се отправи към масата на Дарм "Сето Кайба".
Джим разгъна своята книжка, където беше изписано програмата им от понеделник до петък - събота и неделя бяха почивни дни. Видя какви предмети имат днешния ден:
"Особени ситуации и всичко за тях" от 9 до 11 - госпожа Тъч
"Дуелология" от 11 до 12 - госпожа Елдър
почивка
"Практичексо занятие" - от 14 до 16 - господин Браун
"История на великите дуелисти и как са станали такива" от 16 и 10 до 17 и 10 - господин Фаст
На книжката също пишеше кога е отворена библиотеката на Академията:
От понеделник до петък - от 9 до 21
Събота - от 10 до 20
Неделя - от 10 до 17
Джим затвори книжката и каза:
- Момчета, да се отправяме към първия ни час, а?
- Да, да тръгваме - отговори Джон
Тримата се отправиха към края на залата за ядене, където имаше карта на Академията, след като намериха къде им е класната стая - тримата приятели тръгнаха към нея. Беше на третия етаж. Вътре се беше събрал почти целия клас. Джим и Лонгър седнаха на един чин до прозореца. Джон си придърпа един стол и седна до тях, защото на чина имаше достатъчно място и за тримата.
Джим погледна през огромния прозорец и видя зелените хълмове, които покриваха острова. Растителността му напомни за собствения му край, където ходът на човечеството не беше посегнал на природата за да строи градове или фабрики. Погледът му се плъзна още по-нататък и видя искрящо синьото море. Изведнъж се сепна от затварянето на врата. Обърна се и видя, че току що беше влезнала госпожа Тъч. Джим не беше усетил кога беше изминало времето и класът се беше събрал. Погледна учителката си. Тя изглеждаше още по-строга от вчерашния ден, ако това въобще беше възможно.
Госпожа Тъч остави чантата си на катедрата и се обърна към класа:
- Преди да започне урокът ни, имам да обява няколко неща и изискването ми е да пазите пълна тишина.
До края на тази учебна година това ще е вашата класна стая. Тук ще се провеждат вашите занятия, с изключение на "Практическо занятие", което ще бъде на площадката за дуели отвън. Сега на него са първокласниците от Дорм Сето Кайба. Както виждате имате идентични часове с тях, само че са подредени по различен начин.
Също в края на всяка учебна година ще имате два изпита - теоретична и практическа част, които ще бъдат в два различни дни.
Госпожа Тъч замълча. Никой от учениците не се обади по време на това нейно мълчание. Тишината можеше да се среже с нож.
Госпожа Тъч продължи да говори със същите строги нотки в граса й:
Предметът "Особени ситуации и всичко за тях" е един от най-важните, да не кажа и най-важният. С всяка изминала година той ще става все по-труден и по-труден. Първата година ще се изучават едни от най-лесните неща, които не спадат към Особени ситуации, но са важни да ги знаете, затова се надявам да погледнете сериозно на това, което ви предавам и да сте редовни с домашните си.
И така, запишете си:
- Когато жертваме чудовище с ? атака, за да призовем ...
Джим не усети колко бързо мина часа, защото му беше станало интересно, но в края дадоха значително домашно, което трябваше да бъде подготвено за следващия път, когато имаха при госпожа Тъч.
Нямаха много време за почивка, защото влезна госпожа Елдър, учителката по "Дуелология". Тя беше дребна стара женица, с миша коса и огромни очила. За успокоение на Джим учителката имаше добър поглед и по него нямаше и следа от строгост.
Тя започна да говори с бавен, но чуващ се глас:
- Добре дошли в академията. Тук ще се издигните като дуелисти, но трябва да сте прилежни към учебния материал. Аз съм госпожа Елдър, както сигурно сте разбрали от вашите книжки с програмата. Преподавателка съм по "Дуелология" или Науката за дуелите и ще ви преподавам как са се появили основните правила свързани с дуелите, тук ще се докоснем до самата начална история на дуелите, та дори и повърхностно до историята на великите дуелисти допринесли за развитието на дуелите като Юги Муто, Сето Кайба и други. Историята на тези дуелисти ще изучавате при господин Фаст и то доста по-подробно отколкото в мойте часове. Както съвсем скоро ще се уверите двата предмета се преплитат на много места и внимателното слушане в единия ще ви е от полза в другия.
Жената замълча и за няколко мига загледа поотделно учениците, които стояха мълчаливо на чиновете си, вперили поглед в кафявите очи на госпожа Елдър. Те попиваха всяка нейна дума, защото предполагаха, че това е може би най-интересният предмет, който щяха да изучават тази година и нямаше да пишат толкова много в свойте тетрадки, а щяха да поравят и попълват учебниците си.
- Отворете на страница 5 - започна урокът си госпожа Елдър - там ще видите снимка на пещерна рисунка изобразяваща праисторически хора играещи архаичен вид на съвременните дуели. Имали са само чудовища и са ги изобразявали на бежови плоски камъчета. На тази снимка се виждат две от тях - Frog the Jam и Neo the Magic Swordsman.
Дуелите с чудовища са били...
- Интересен урок - изфъфли Лонгър докато отхапваше парче от картофа си, забоден на вилицата му.
- Денят не е свършил - отговори му Джим - може да има още по интересни неща.
- Какво ще кажете да посетим библиотеката след часовете. Чух, че е една от най-големите в света - предложи Джон.
- Супер, отиваме - съгласиха се в един глас Джим и Лонгър.
В 14 часа целия клас се беше събрал в края на площадката за дуели. Господин Браун дойде носейки дуелен диск на ръка. Беше на средна възраст с черна коса, която беше започнала да посребрява на места.
Покани учениците да се съберат по-навътре в площадката за дуели и ги раздели по двойки. Джим и Лонгър бяха разпределени заедно. До тях щяха да работят Джон и Гул, едно момче от Дорма им, което беше доста хитро, когато правеше ходовете си.
Господин Браун им обясни набързо какво изисква от тях през часовете си:
Учениците трябваше да се дуелират всеки път по-различни двойки и да играят както са свикнали да играят пред първите часове по практика. Господин Браун щеше да ги поправя в дуелните им действия и на следващия час те трябваше да покажат как са усвоили новите неща.
Лонгър започна светкавично срещу Джим. Победи го два пъти и то много бързо. Но после везните се наклониха в Джимова полза. И той обърна резултата на 4-2. Пет минути преди края Лонгър намали на 4-3.
Джим със задоволство забеляза, че господин Браун се спираше най-малко пред него и пред Джон. Когато Лонгър започваше да губи, се паникьосваше и правеше грешки, затова известно време учителят го наблюдаваше и му даваше полезни съвети.
Влезнаха в класната си стая, уморени, но удовлетворени от свършената работа. Но нямаха време за почивка, защото скоро пристигна господин Фаст. Той беше висок мъж, на около 30 тина години.
Преподавателят по "История на великите дуелисти" заговори със странен, но строг глас:
- В мойте часове искам абсолютна тишина и внимание. Тук ще изучавате подробно историята на великите дуелисти, как са станали такива, какъв характер са имали и кой им е помогнал да станат известни.
Аз няма да ви диктувам, но вие ще трябва да си взимате бележки за най-важните неща от биографиите, които ще ви кажа. Вие решавате какво да си записвате, може и да не си записвате, но след като сме взели материала за даден дуелист, следва контролно. Това означава, че в края на всеки месец ще виждам знанията си.
Максимилиян Пегасъс е роден ...
Джим не очакваше такова светкавично започване на урока, без никакво предупреждение. Набързо отвори тетрадката си и започна да вписва повечето неща, които говореше господин Фаст. Огледа се и видя, че и другите се суетяха да отварят тетрадките и да започват да си водят бележки.
В края на часа получиха огромно домашно - съчинение за това "Какво е вдъхновило Пегасъс да създаде съвременните дуелни игри". Първокласниците също трябваше да си дадат и собствено мнение за постижението на Създателя на съвременните дуели с чудовища.
- Момчета мисля, че ще е по-добре да отидем направо в библиотека, а след това да си оставим чантите в стаята - предложи Лонгър
- Хмм, добре, но да вървим, че почвам да огладнявам и никак няма да ми хареса да пропусна вечерята - пошегува се Джон
Джим нищо не каза, той се беше омълчал и си мислеше за първия си учебен ден в Академията.
Трите момчета стигнаха до библиотеката, тя се намираше на партера. Отвориха вратата и останаха изумени. Помещението беше по-огромно от катедрала и беше на три етажа. Джим беше най-удивен от всички - в бедния си живот не беше виждал толкова много книги накуп или толкова голяма пространство. Залата беше по-голяма дори и от тази, в която се бяха провели дуелните им тестове през миналия ден.
Приятелите останаха там почти два часа и не четяха, а разглеждаха. Във всеки край на многобройните петметрови рафтове имаше монитори, на които можеха да се търсят книгите в библиотеките. След като са намереше дадена книга се избираше в какъв цвят да светне тя и после само трябваше да се отиде до нея.
Вътре нямаше книги само за дуелния свят, момчетата попаднаха на такива за застрашените животински видове, за животът на президентите, за великите архитекти...
Даже Джим попадна на книга оригинал, където забеляза, че на една от страниците текстът не се чете заради старостта на книгата.
На вечеря момчетата се нахраниха обилно и се върнаха в стаята си.
- Днес беше изключително интересен ден, но ми е странно защо не са сложили практическите часове на последно място, така трябва да се разкарваме след като сме се наяли - попита Лонгър
- Сигурно, защото зимата ще е тъмно - предположи Джим - и нищо няма да се вижда.
- Има прожектори на площадката, но айде да спрем да си говорим ида си лягаме, че съм изморен - каза Еди и загаси лампите.
Надявам се и част 5 да ви е харесала така както другите, а дано и повече. Направих я по-дълга, за да компенсирам 30тината дни, в които не бях писал. Част 5 ми отне около 2-3 дена
Част 5 - първият учебен ден
Предната вечер, след дуелите момчетата бяха заведени до часта на Академията, която беше за членовете на Дорм "Юги Муто". Разпределиха се в три стаи по четирима, като в стаята на Джим беше Лонгър, Джон и Еди, едно необичайно високо момче.
Сутринта на първия учебен ден, Джим стана трудно. Това се дължеше на енергията, която беше изразходвал предния ден. Все пак събра сили, надигна се и отиде да се преоблече, измие и приготви за закуска. Другите му съквартиранти също станаха и са оправиха.
Джим, Лонгър и Джон, който се движеше вече с тях от миналия ден, когато момчетата си бяха дали взаимната подкрепа на дуелите.
Часовете трябваше да почнат в 9 часа, но никой от Дорма им нямаше идеята къде трябва да отидат или какво ще имат като първи предмет. В 9 без 10, дойде до масата на първокласниците от Дорм "Юги Муто" - жената завела ги до статуята на Five-headed Dragon. Чак сега Джим забеляза извезаното на униформата й С. Уилиямс. Госпожа Уилиямс каза, че е дошла да даде програмата им за предстоящата година и подаде на всеки един малка книжка. След това се отправи към масата на Дарм "Сето Кайба".
Джим разгъна своята книжка, където беше изписано програмата им от понеделник до петък - събота и неделя бяха почивни дни. Видя какви предмети имат днешния ден:
"Особени ситуации и всичко за тях" от 9 до 11 - госпожа Тъч
"Дуелология" от 11 до 12 - госпожа Елдър
почивка
"Практичексо занятие" - от 14 до 16 - господин Браун
"История на великите дуелисти и как са станали такива" от 16 и 10 до 17 и 10 - господин Фаст
На книжката също пишеше кога е отворена библиотеката на Академията:
От понеделник до петък - от 9 до 21
Събота - от 10 до 20
Неделя - от 10 до 17
Джим затвори книжката и каза:
- Момчета, да се отправяме към първия ни час, а?
- Да, да тръгваме - отговори Джон
Тримата се отправиха към края на залата за ядене, където имаше карта на Академията, след като намериха къде им е класната стая - тримата приятели тръгнаха към нея. Беше на третия етаж. Вътре се беше събрал почти целия клас. Джим и Лонгър седнаха на един чин до прозореца. Джон си придърпа един стол и седна до тях, защото на чина имаше достатъчно място и за тримата.
Джим погледна през огромния прозорец и видя зелените хълмове, които покриваха острова. Растителността му напомни за собствения му край, където ходът на човечеството не беше посегнал на природата за да строи градове или фабрики. Погледът му се плъзна още по-нататък и видя искрящо синьото море. Изведнъж се сепна от затварянето на врата. Обърна се и видя, че току що беше влезнала госпожа Тъч. Джим не беше усетил кога беше изминало времето и класът се беше събрал. Погледна учителката си. Тя изглеждаше още по-строга от вчерашния ден, ако това въобще беше възможно.
Госпожа Тъч остави чантата си на катедрата и се обърна към класа:
- Преди да започне урокът ни, имам да обява няколко неща и изискването ми е да пазите пълна тишина.
До края на тази учебна година това ще е вашата класна стая. Тук ще се провеждат вашите занятия, с изключение на "Практическо занятие", което ще бъде на площадката за дуели отвън. Сега на него са първокласниците от Дорм Сето Кайба. Както виждате имате идентични часове с тях, само че са подредени по различен начин.
Също в края на всяка учебна година ще имате два изпита - теоретична и практическа част, които ще бъдат в два различни дни.
Госпожа Тъч замълча. Никой от учениците не се обади по време на това нейно мълчание. Тишината можеше да се среже с нож.
Госпожа Тъч продължи да говори със същите строги нотки в граса й:
Предметът "Особени ситуации и всичко за тях" е един от най-важните, да не кажа и най-важният. С всяка изминала година той ще става все по-труден и по-труден. Първата година ще се изучават едни от най-лесните неща, които не спадат към Особени ситуации, но са важни да ги знаете, затова се надявам да погледнете сериозно на това, което ви предавам и да сте редовни с домашните си.
И така, запишете си:
- Когато жертваме чудовище с ? атака, за да призовем ...
Джим не усети колко бързо мина часа, защото му беше станало интересно, но в края дадоха значително домашно, което трябваше да бъде подготвено за следващия път, когато имаха при госпожа Тъч.
Нямаха много време за почивка, защото влезна госпожа Елдър, учителката по "Дуелология". Тя беше дребна стара женица, с миша коса и огромни очила. За успокоение на Джим учителката имаше добър поглед и по него нямаше и следа от строгост.
Тя започна да говори с бавен, но чуващ се глас:
- Добре дошли в академията. Тук ще се издигните като дуелисти, но трябва да сте прилежни към учебния материал. Аз съм госпожа Елдър, както сигурно сте разбрали от вашите книжки с програмата. Преподавателка съм по "Дуелология" или Науката за дуелите и ще ви преподавам как са се появили основните правила свързани с дуелите, тук ще се докоснем до самата начална история на дуелите, та дори и повърхностно до историята на великите дуелисти допринесли за развитието на дуелите като Юги Муто, Сето Кайба и други. Историята на тези дуелисти ще изучавате при господин Фаст и то доста по-подробно отколкото в мойте часове. Както съвсем скоро ще се уверите двата предмета се преплитат на много места и внимателното слушане в единия ще ви е от полза в другия.
Жената замълча и за няколко мига загледа поотделно учениците, които стояха мълчаливо на чиновете си, вперили поглед в кафявите очи на госпожа Елдър. Те попиваха всяка нейна дума, защото предполагаха, че това е може би най-интересният предмет, който щяха да изучават тази година и нямаше да пишат толкова много в свойте тетрадки, а щяха да поравят и попълват учебниците си.
- Отворете на страница 5 - започна урокът си госпожа Елдър - там ще видите снимка на пещерна рисунка изобразяваща праисторически хора играещи архаичен вид на съвременните дуели. Имали са само чудовища и са ги изобразявали на бежови плоски камъчета. На тази снимка се виждат две от тях - Frog the Jam и Neo the Magic Swordsman.
Дуелите с чудовища са били...
- Интересен урок - изфъфли Лонгър докато отхапваше парче от картофа си, забоден на вилицата му.
- Денят не е свършил - отговори му Джим - може да има още по интересни неща.
- Какво ще кажете да посетим библиотеката след часовете. Чух, че е една от най-големите в света - предложи Джон.
- Супер, отиваме - съгласиха се в един глас Джим и Лонгър.
В 14 часа целия клас се беше събрал в края на площадката за дуели. Господин Браун дойде носейки дуелен диск на ръка. Беше на средна възраст с черна коса, която беше започнала да посребрява на места.
Покани учениците да се съберат по-навътре в площадката за дуели и ги раздели по двойки. Джим и Лонгър бяха разпределени заедно. До тях щяха да работят Джон и Гул, едно момче от Дорма им, което беше доста хитро, когато правеше ходовете си.
Господин Браун им обясни набързо какво изисква от тях през часовете си:
Учениците трябваше да се дуелират всеки път по-различни двойки и да играят както са свикнали да играят пред първите часове по практика. Господин Браун щеше да ги поправя в дуелните им действия и на следващия час те трябваше да покажат как са усвоили новите неща.
Лонгър започна светкавично срещу Джим. Победи го два пъти и то много бързо. Но после везните се наклониха в Джимова полза. И той обърна резултата на 4-2. Пет минути преди края Лонгър намали на 4-3.
Джим със задоволство забеляза, че господин Браун се спираше най-малко пред него и пред Джон. Когато Лонгър започваше да губи, се паникьосваше и правеше грешки, затова известно време учителят го наблюдаваше и му даваше полезни съвети.
Влезнаха в класната си стая, уморени, но удовлетворени от свършената работа. Но нямаха време за почивка, защото скоро пристигна господин Фаст. Той беше висок мъж, на около 30 тина години.
Преподавателят по "История на великите дуелисти" заговори със странен, но строг глас:
- В мойте часове искам абсолютна тишина и внимание. Тук ще изучавате подробно историята на великите дуелисти, как са станали такива, какъв характер са имали и кой им е помогнал да станат известни.
Аз няма да ви диктувам, но вие ще трябва да си взимате бележки за най-важните неща от биографиите, които ще ви кажа. Вие решавате какво да си записвате, може и да не си записвате, но след като сме взели материала за даден дуелист, следва контролно. Това означава, че в края на всеки месец ще виждам знанията си.
Максимилиян Пегасъс е роден ...
Джим не очакваше такова светкавично започване на урока, без никакво предупреждение. Набързо отвори тетрадката си и започна да вписва повечето неща, които говореше господин Фаст. Огледа се и видя, че и другите се суетяха да отварят тетрадките и да започват да си водят бележки.
В края на часа получиха огромно домашно - съчинение за това "Какво е вдъхновило Пегасъс да създаде съвременните дуелни игри". Първокласниците също трябваше да си дадат и собствено мнение за постижението на Създателя на съвременните дуели с чудовища.
- Момчета мисля, че ще е по-добре да отидем направо в библиотека, а след това да си оставим чантите в стаята - предложи Лонгър
- Хмм, добре, но да вървим, че почвам да огладнявам и никак няма да ми хареса да пропусна вечерята - пошегува се Джон
Джим нищо не каза, той се беше омълчал и си мислеше за първия си учебен ден в Академията.
Трите момчета стигнаха до библиотеката, тя се намираше на партера. Отвориха вратата и останаха изумени. Помещението беше по-огромно от катедрала и беше на три етажа. Джим беше най-удивен от всички - в бедния си живот не беше виждал толкова много книги накуп или толкова голяма пространство. Залата беше по-голяма дори и от тази, в която се бяха провели дуелните им тестове през миналия ден.
Приятелите останаха там почти два часа и не четяха, а разглеждаха. Във всеки край на многобройните петметрови рафтове имаше монитори, на които можеха да се търсят книгите в библиотеките. След като са намереше дадена книга се избираше в какъв цвят да светне тя и после само трябваше да се отиде до нея.
Вътре нямаше книги само за дуелния свят, момчетата попаднаха на такива за застрашените животински видове, за животът на президентите, за великите архитекти...
Даже Джим попадна на книга оригинал, където забеляза, че на една от страниците текстът не се чете заради старостта на книгата.
На вечеря момчетата се нахраниха обилно и се върнаха в стаята си.
- Днес беше изключително интересен ден, но ми е странно защо не са сложили практическите часове на последно място, така трябва да се разкарваме след като сме се наяли - попита Лонгър
- Сигурно, защото зимата ще е тъмно - предположи Джим - и нищо няма да се вижда.
- Има прожектори на площадката, но айде да спрем да си говорим ида си лягаме, че съм изморен - каза Еди и загаси лампите.
Надявам се и част 5 да ви е харесала така както другите, а дано и повече. Направих я по-дълга, за да компенсирам 30тината дни, в които не бях писал. Част 5 ми отне около 2-3 дена
Твоя профил 
Социални
Лични съобщения
Други
