ФК "Байерн Мюнхен" е основан през февруари 1900 г. от берлинчанина Франц Джон. През 1910 г. клубът постига първи по-голям успех, ставайки шампион на източната част на Мюнхен. 10 години по-късно отборът вече се е утвърдил като най-голям в града, а през 1926г. печели първенството на Южна Германия. Първата национална титла става факт през 1932г. след победа над "Айнтрахт" (Франкфурт).
След Втората световна война целият немски футбол изживява труден период. "Байерн" печелят първото си отличие след войната едва през 1957. На финала за Купата на немския футболен съюз баварците печелят срещу "Фортуна" (Дюселдорф) с 1:0. Следва дълга суша, като мюнхенския отбор, воден от 1962 г. от строителния предприемач Вилхелм Нойдекер, не е допуснат да играе в новоучредената през 1963г. Бундеслига. След две години обаче "Байерн" най-после влиза в групата на най-силните, воден от треньора Чик Цайковски. Започва знаменателна ера за бавараците, в чиито редици се подвизават играчи като Франц Бекенбауер, Сеп Майер и Герд Мюлер. Червените от Мюнхен завършат на трето място първия си сезон в Бундеслигата (1965/66). В същата година обаче баварците печелят купата пред 60,000 зрители във Франкфурт. През 1967 е факт и първият голям успех на "Байерн" в европейските клубни турнири - мюнхенци печелят Купата на носителите на национални купи след 1:0 на финала срещу "Глазгой Рейнджърс".
През 1968 г. обаче треньорът Цайковски е освободен. Все пак баварците печелят титлата и купата на страната. Скоро обаче на сцената се появява отбор, който носи на тима от Мюнхен много неприатни моменти. "Борусия" (Мьонхенгладбах) печели два пъти последователно шампионата, завършвайки точно пред "Байерн".
През 1972 г., вече домакинстващи на "Олимпиащадион" и под ръководството на Удо Латек, "Байерн" отново са шампиони, а Герд Мюлер със своите 40 гола в един сезон става голмайстор на първенството. Отборът печели и купата след 2:1 срещу "Кьолн".
Още две титли печелят баварците с Латек начело. Към това те прибавят и най-ценният дотогава трофей в клубната витрина - Купата на европейските шампиони, спечелена през 1974 срещу "Атлетико" (Мадрид) след страхотна драма. Една минута преди края "Байерн" се добира до равенство 1:1. Следва втори мач в Брюксел, където баварците са безапелационни и печелят с 4:0 с два гола на Ули Хьонес и два на Герд Мюлер. Същата година Германия става световен шампион и то точно на "Олимпиащадион", а в състава на тима личат имената на шестима футболистни на "Байерн" - Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер. Дори двама от тях отбелязват голове - Брайтнер от дузпа и Мюлер.
Следват три големи международни успеха - "Байерн" печели през 1975 г. (след победа над "Лийдс" в Париж) и 1976 г. (след 1:0 срещу "Сент-Етиен" в Глазгоу) КЕШ, а през 1976 г. и световната купа (след 0:0 и 2:0 срещу "Бело Хоризонте"). Това са и последните големи отличия на баварците за този век.
Следват шест години суша. Бекенбауер и Мюлер напускат отбора и заминават за САЩ. Ули Хьонес (едва на 27 г.) поема мениджърския пост в отбора. През 1980 г. идва и поредната титла в Бундеслигата, главно благодарение на страхотните Брайтнер и Румениге. През 1981 г. отново баварците ликуват.
През 1982 г. идва и легендарният успех над "Нюрнберг" на финала за купата. Изоставащи първоначално с 0:2, мюнхенци успяват да направят пълен обрат - 4:2. "Байерн" обаче губи финал за КЕШ в същата година, отстъпвайки на "Астън Вила".
През 1983 г. Латек се връща на поста старши треньор. Баварците печелят купата през 1984 г. след дузпи срещу "Борусия" (Мьонхенгладбах). Румениге напуска клуба, но на негово място идва Лотар Матеус. През 1985, 1986 и 1987 г. "Байерн" става шампион, през 1986 г. печели и купата. Следва загубен финал за КЕШ (1987 г.) срещу Порто във Виена.
През 1988 г. треньор става Юп Хайнкес, чиято задача е да изгради един нов отбор, който да се бори успешно в Европа. Макар баварците да стават шампиони през 1989 и 1990 г., те така и не успяват да вдигнат КЕШ през този период.
Хайнкес напуска през сезона 91/92, като бива заменен от Сьорен Лерби. Въпреки треньорската смяна отборът не успява да се вдигне на крака и дори е заплашен от изпадане, когато Ерих Рибек заема мястото на Лерби. Франц Бекенбауер и Карл-Хайнц Румениге предлагат услугите си в помощ на закъсалия "Байерн" и стават вицепрезиденти. През 93/94 Кайзера поема треньорското място и печели шампионската титла в Германия.
Следва ерата на Трапатони, който печели симпатиите на играчи и медии, но не донася желания успех и бива освободен след шестото място през сезона 94/95 и отпадането от Аякс на 1/2-финал в ШЛ.
С идването на Ото Рехагел на "Олимпиащадион" пристигат играчи като Клинсман, Херцог и Сфорца. Новият треньор извежда "баварците" до финал за Купата на УЕФА, но е уволнен, въпреки паметния полуфинален сблъсък с Барселона, спечелен с общ резултат 4:3 след 2:2 като домакин в първия мач.
Франц Бекенбауер води отбора във финалните двубои с Бордо, завършили с първа титла за "Байерн" в този турнир. В Германия обаче, както и предишната година, шампион е отборът на "Борусия" (Дортмунд).
Следва завръщането на Трапатони, който за две години на кормилото на "Байерн" носи две титли - за шампионат през 1997 и Купа на Германия през 1998.
През лятото на 1998 идва Отмар Хитцфелд. В първия си сезон той печели 15-а титла и достига финал в турнирите за Купата на Германия и Шампионската лига. "Баварците" губят нещастно след дузпи от Вердер и с голове в последните секунди на Манчестър Юнайтед.
През следващия сезон "Байерн" отпада на 1/2-финал от "Реал Мадрид", въпреки че малко преди това взима две победи с 4:2 като гост и 4:1 като домакин в групите на Шампионската лига.
Въпреки неуспеха в Европа, "Байерн" печели за трети път в историята си дубъл, взимайки титлата и купата в Германия, благодарение на съгражданите си от "Унтерхахинг", победили изненадващо "Байер Леверкузен" в последния кръг. Оливер Кан е избран за играч на годината.
Сезонът 2000/2001 носи голяма радост на феновете на "Байерн". Отборът отпада рано от турнира за Купата, но става шампион с гол на Патрик Андерсон в допълнителното време на мача срещу "Хамбургер" в последния кръг от Бундеслигата. В същото време феновете на "Шалке" вече празнуват титлата си...
На 23.05.2001 "Байерн" излиза срещу "Валенсия" в Милано в мач-финал в Шампионската лига, след като е отстранил "Манчестър Юнайтед" и "Реал Мадрид". След 1:1 в редовното време и продълженията се стига до дузпи, където Кан спасява три удара и носи победата на "Байерн" с 5:4. Така "баварците" печелят европейската купа след 15 години пауза.
През ноември 2001 "Байерн" печели за втори път в своята история Световната купа след победа с 1:0 над "Бока хуниорс".
Сезонът 2002/2003 носи четвърти дубъл в историята на отбора - 16 точки преднина в края на първенството и победа с 3:1 срещу "Кайзерслаутерн" на финала за Купата.
През 2004 към отбора се присъединява Рой Макай. Въпреки това в сезона 2003/2004 "Байерн" остава без купа. Разочарованието води до напускането на Хитцфелд, който с успехите си се нарежда на второ място след Удо Латек в историята на ФК "Байерн Мюнхен".
Статистика:
Шампион на Германия - общо 20 пъти: 1932, 1969, 1972, 1973, 1974, 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1989, 1990, 1994, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2006.
Носител на Купата на Германия - общо 13 пъти: 1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006.
Носител на Купата на Лигата - общо 5 пъти: 1997, 1998, 1999, 2000, 2004.
Носител на Суперкупата - общо 3 пъти: 1983, 1987, 1990.
Носител на Световната купа - общо 2 пъти: 1976, 2001.
Носител на Купата на Шампионската лига - 2001.
Носител на КЕШ - общо 3 пъти: 1974, 1975, 1976.
Носител на КНК - 1967.
Носител на Купата на УЕФА - 1996.
ВРАТАРИ:
1.Микаел Рензинг
22.Ханс-Йорг Бут
35.Томас Крафт
ЗАЩИТНИЦИ:
2.Вили Саньол
3.Лусио
5.Даниел ван Буйтен
6.Мартин Демикелис
21.Филип Лам
23.Марсел Янсен
30.Кристиан Лел
35.Брено
ПОЛУЗАЩИТНИЦИ
7.Франк Рибери
8.Хамит Алтинтоп
15.Зе Роберто
16.Андреас Оттл
17.Марк ван Бомел
20.Хосе Ернесто Соса
24.Тим Боровски
31.БАстиан Швайнщаигер
39.Тони Круз
Нападатели:
9.Лука тони
11.Лукас Подолски
18.Мирослав Клозе
Стадион
Allianz Arena в Мюнхен
Построен само за 2,5 години, новият стадион на "Байерн" е най-модерното съоръжение не само в Германия, но и в цяла Европа. Също както "Олипмиащадион", "Алианц Арена" блести с уникална архитектура. Стадионът е изцяло покрит от прозрачен "балон", който позволява фантастична илюминация нощно време. Трибуните са триетажни и предлагат общо 66.000 изцяло покрити места. Размерът на игрището е 105х68м. На 42,5м височина са поставени две големи (по 100 кв.м.) информационни табла.
След Втората световна война целият немски футбол изживява труден период. "Байерн" печелят първото си отличие след войната едва през 1957. На финала за Купата на немския футболен съюз баварците печелят срещу "Фортуна" (Дюселдорф) с 1:0. Следва дълга суша, като мюнхенския отбор, воден от 1962 г. от строителния предприемач Вилхелм Нойдекер, не е допуснат да играе в новоучредената през 1963г. Бундеслига. След две години обаче "Байерн" най-после влиза в групата на най-силните, воден от треньора Чик Цайковски. Започва знаменателна ера за бавараците, в чиито редици се подвизават играчи като Франц Бекенбауер, Сеп Майер и Герд Мюлер. Червените от Мюнхен завършат на трето място първия си сезон в Бундеслигата (1965/66). В същата година обаче баварците печелят купата пред 60,000 зрители във Франкфурт. През 1967 е факт и първият голям успех на "Байерн" в европейските клубни турнири - мюнхенци печелят Купата на носителите на национални купи след 1:0 на финала срещу "Глазгой Рейнджърс".
През 1968 г. обаче треньорът Цайковски е освободен. Все пак баварците печелят титлата и купата на страната. Скоро обаче на сцената се появява отбор, който носи на тима от Мюнхен много неприатни моменти. "Борусия" (Мьонхенгладбах) печели два пъти последователно шампионата, завършвайки точно пред "Байерн".
През 1972 г., вече домакинстващи на "Олимпиащадион" и под ръководството на Удо Латек, "Байерн" отново са шампиони, а Герд Мюлер със своите 40 гола в един сезон става голмайстор на първенството. Отборът печели и купата след 2:1 срещу "Кьолн".
Още две титли печелят баварците с Латек начело. Към това те прибавят и най-ценният дотогава трофей в клубната витрина - Купата на европейските шампиони, спечелена през 1974 срещу "Атлетико" (Мадрид) след страхотна драма. Една минута преди края "Байерн" се добира до равенство 1:1. Следва втори мач в Брюксел, където баварците са безапелационни и печелят с 4:0 с два гола на Ули Хьонес и два на Герд Мюлер. Същата година Германия става световен шампион и то точно на "Олимпиащадион", а в състава на тима личат имената на шестима футболистни на "Байерн" - Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер. Дори двама от тях отбелязват голове - Брайтнер от дузпа и Мюлер.
Следват три големи международни успеха - "Байерн" печели през 1975 г. (след победа над "Лийдс" в Париж) и 1976 г. (след 1:0 срещу "Сент-Етиен" в Глазгоу) КЕШ, а през 1976 г. и световната купа (след 0:0 и 2:0 срещу "Бело Хоризонте"). Това са и последните големи отличия на баварците за този век.
Следват шест години суша. Бекенбауер и Мюлер напускат отбора и заминават за САЩ. Ули Хьонес (едва на 27 г.) поема мениджърския пост в отбора. През 1980 г. идва и поредната титла в Бундеслигата, главно благодарение на страхотните Брайтнер и Румениге. През 1981 г. отново баварците ликуват.
През 1982 г. идва и легендарният успех над "Нюрнберг" на финала за купата. Изоставащи първоначално с 0:2, мюнхенци успяват да направят пълен обрат - 4:2. "Байерн" обаче губи финал за КЕШ в същата година, отстъпвайки на "Астън Вила".
През 1983 г. Латек се връща на поста старши треньор. Баварците печелят купата през 1984 г. след дузпи срещу "Борусия" (Мьонхенгладбах). Румениге напуска клуба, но на негово място идва Лотар Матеус. През 1985, 1986 и 1987 г. "Байерн" става шампион, през 1986 г. печели и купата. Следва загубен финал за КЕШ (1987 г.) срещу Порто във Виена.
През 1988 г. треньор става Юп Хайнкес, чиято задача е да изгради един нов отбор, който да се бори успешно в Европа. Макар баварците да стават шампиони през 1989 и 1990 г., те така и не успяват да вдигнат КЕШ през този период.
Хайнкес напуска през сезона 91/92, като бива заменен от Сьорен Лерби. Въпреки треньорската смяна отборът не успява да се вдигне на крака и дори е заплашен от изпадане, когато Ерих Рибек заема мястото на Лерби. Франц Бекенбауер и Карл-Хайнц Румениге предлагат услугите си в помощ на закъсалия "Байерн" и стават вицепрезиденти. През 93/94 Кайзера поема треньорското място и печели шампионската титла в Германия.
Следва ерата на Трапатони, който печели симпатиите на играчи и медии, но не донася желания успех и бива освободен след шестото място през сезона 94/95 и отпадането от Аякс на 1/2-финал в ШЛ.
С идването на Ото Рехагел на "Олимпиащадион" пристигат играчи като Клинсман, Херцог и Сфорца. Новият треньор извежда "баварците" до финал за Купата на УЕФА, но е уволнен, въпреки паметния полуфинален сблъсък с Барселона, спечелен с общ резултат 4:3 след 2:2 като домакин в първия мач.
Франц Бекенбауер води отбора във финалните двубои с Бордо, завършили с първа титла за "Байерн" в този турнир. В Германия обаче, както и предишната година, шампион е отборът на "Борусия" (Дортмунд).
Следва завръщането на Трапатони, който за две години на кормилото на "Байерн" носи две титли - за шампионат през 1997 и Купа на Германия през 1998.
През лятото на 1998 идва Отмар Хитцфелд. В първия си сезон той печели 15-а титла и достига финал в турнирите за Купата на Германия и Шампионската лига. "Баварците" губят нещастно след дузпи от Вердер и с голове в последните секунди на Манчестър Юнайтед.
През следващия сезон "Байерн" отпада на 1/2-финал от "Реал Мадрид", въпреки че малко преди това взима две победи с 4:2 като гост и 4:1 като домакин в групите на Шампионската лига.
Въпреки неуспеха в Европа, "Байерн" печели за трети път в историята си дубъл, взимайки титлата и купата в Германия, благодарение на съгражданите си от "Унтерхахинг", победили изненадващо "Байер Леверкузен" в последния кръг. Оливер Кан е избран за играч на годината.
Сезонът 2000/2001 носи голяма радост на феновете на "Байерн". Отборът отпада рано от турнира за Купата, но става шампион с гол на Патрик Андерсон в допълнителното време на мача срещу "Хамбургер" в последния кръг от Бундеслигата. В същото време феновете на "Шалке" вече празнуват титлата си...
На 23.05.2001 "Байерн" излиза срещу "Валенсия" в Милано в мач-финал в Шампионската лига, след като е отстранил "Манчестър Юнайтед" и "Реал Мадрид". След 1:1 в редовното време и продълженията се стига до дузпи, където Кан спасява три удара и носи победата на "Байерн" с 5:4. Така "баварците" печелят европейската купа след 15 години пауза.
През ноември 2001 "Байерн" печели за втори път в своята история Световната купа след победа с 1:0 над "Бока хуниорс".
Сезонът 2002/2003 носи четвърти дубъл в историята на отбора - 16 точки преднина в края на първенството и победа с 3:1 срещу "Кайзерслаутерн" на финала за Купата.
През 2004 към отбора се присъединява Рой Макай. Въпреки това в сезона 2003/2004 "Байерн" остава без купа. Разочарованието води до напускането на Хитцфелд, който с успехите си се нарежда на второ място след Удо Латек в историята на ФК "Байерн Мюнхен".
Статистика:
Шампион на Германия - общо 20 пъти: 1932, 1969, 1972, 1973, 1974, 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1989, 1990, 1994, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2006.
Носител на Купата на Германия - общо 13 пъти: 1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006.
Носител на Купата на Лигата - общо 5 пъти: 1997, 1998, 1999, 2000, 2004.
Носител на Суперкупата - общо 3 пъти: 1983, 1987, 1990.
Носител на Световната купа - общо 2 пъти: 1976, 2001.
Носител на Купата на Шампионската лига - 2001.
Носител на КЕШ - общо 3 пъти: 1974, 1975, 1976.
Носител на КНК - 1967.
Носител на Купата на УЕФА - 1996.
ВРАТАРИ:
1.Микаел Рензинг
22.Ханс-Йорг Бут
35.Томас Крафт
ЗАЩИТНИЦИ:
2.Вили Саньол
3.Лусио
5.Даниел ван Буйтен
6.Мартин Демикелис
21.Филип Лам
23.Марсел Янсен
30.Кристиан Лел
35.Брено
ПОЛУЗАЩИТНИЦИ
7.Франк Рибери
8.Хамит Алтинтоп
15.Зе Роберто
16.Андреас Оттл
17.Марк ван Бомел
20.Хосе Ернесто Соса
24.Тим Боровски
31.БАстиан Швайнщаигер
39.Тони Круз
Нападатели:
9.Лука тони
11.Лукас Подолски
18.Мирослав Клозе
Стадион
Allianz Arena в Мюнхен
Построен само за 2,5 години, новият стадион на "Байерн" е най-модерното съоръжение не само в Германия, но и в цяла Европа. Също както "Олипмиащадион", "Алианц Арена" блести с уникална архитектура. Стадионът е изцяло покрит от прозрачен "балон", който позволява фантастична илюминация нощно време. Трибуните са триетажни и предлагат общо 66.000 изцяло покрити места. Размерът на игрището е 105х68м. На 42,5м височина са поставени две големи (по 100 кв.м.) информационни табла.
Твоя профил 
Социални
Лични съобщения
Други
